92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК .

Бай Щилян от Горно-оряховско на младини ходил в Америка, откъдето се беше върнал школуван атеист. Всякога, кагото ставало дума за религия, за вяра в Бога и ангелите, той все хулел и псувал и какви ли нелепости още не казвал против Бога, против Твореца. Верующ или неверующ, животът се изнизал, година след година, дошъл последният му час. Сега всичките му близки се струпали около него, за да чуят последната му дума: „Аз в Бога не вярвам. Църква и поп не признавам. Ще ме заровите без поп." Това било последното му желание.

Поминал се бай Щилиян. Неговите близки, въпреки изричното му поръчение, го занесли в църквата за опяване. Завалял дъжд, загърмяло, а попът и близките му обикаляли около мъртвеца. Но ето, случайно или не, пада гръм върху мъртвеца в ковчега и го овъглява.

Тъй свършило битието на бай Щилиян.